"Андрешко" - Елин Пелин
носи в заглавието името на главния герой
-започва с пряка реч, без въведение.
-представя реалното битие на българския селянин в неговата затвореност в една случка
-кратък, разказа, повествованието пестеливо немноголовно.
-авторовият разказ е в малките обеми извънсюжетните елементи - в пейзажа, в описанията. При Вазов авторовият глас се чува в лирическите отстъпления, които при Елин Пелин липсват. Вместо автора говорят героите.
-началото на разказа: пряко без подготвително навлизане, начало, обещание: „Ще стигнем рано господине”, което не се осъществява.
-пейзажът:
*предизвиква представа за мъчителност, мъртвешка скованост и студенина.
*наситен с емоционалност и психологизъм
*противопоставят се на движението на каруцата, калта, мрака, криволиците на пътя.
*богатство от определения внушава забавеност
-диалогът:
*въвежда познат литературен мотив: „плебеят слуга с остроумие показва на господаря силата в своето подчинено положение”
*диалогът е опора на разказа
*разговарящите непрекъснато се разминават в думите си.
* в диалога се срещат две класи и два морала
*Андрешко говори отстъпчиво показвайки се по – слаб и по – глупав от спътника. По този начин има възможността преосмисли словото, да го придърпа на своя територия и да налее в словесния двубой.
*Диалогът е словесен двубой, изяснява целите на героите.
*Диалогът е конфликт на речта на героите, тъй като се сблъскват селското просторечие и градската разговорност.
Героите в „Андрешко”
-лишени от задълбочен психологически анализ
-житейски правдиви
*Андрешко:
-философията му за живота е резултат от изстрадания опит, от повтарящото се в социалната участ.
Сто с гръб към съдията, обръща се само два пъти при думите „съдя изпълнител” и „Станойко”
-разговаря със съвестта си, той е в негласен диалог със Станоя. Мислите му подчертават отнетото на човека право на избор.
-взима решения, не му липсва желание за лична ребилитация.
-противостои на злото, оказва съпротива срещу враждебния свят.
-жизнената воля, устойчивостта, виталността му, са трайни черти на националната ни характеристика
- той търси духовно психологически и нравствени опори в нерадостния живот.
-бедният разчита единствено на себе си, за да възстанови справедливостта.
-върху народностно разговорния език се наслагват пародирани изяви на градския и бюрократичен стил.
*Съдията:
-образ на социална принуда
- отъждествява се с насилническия парад, зад който прикрива страх, слабост и злоба
- объркан е между властта, която има, и властта, която не му достига
-говори безредно и объркано
-социалната и нравствена грубост вървят ръка за ръка в неговата недодяланост в мисленето му и в словото.
-олицетворената дисхармония между лични качества и социално положение; между външен вид и вътрешна бедност; между социална сила и безсилие пред остроумието на един селянин.
-социалната му роля създава самочувствие
-вълчият кожух е външен израз на същността му: откроена е разликата между видимост и пълнеж: „зашава в него като пиле”.
ИЗВОД: „Андрешко” е много весел и много тъжен разказ за безизходността, за бързо, но временно намерен изход. Финалът е шеговито оптимистичен и драматично безперспективен едновременно. Тази двойственост е типична черта на Елин Пелиновия реализъм.
Звуково аудио: http%3A%2F%2Fsearch.data.bg%2Fready%2F46629149a51f261df5a7c5083bce8685