„Чорба от греховете на отец Никодим”
Характерно за образа на Елин Пелин е образа на мечтателя, чудака, преминаващ границите между реалността и измислицата.
- Светът на героите в разказа е свят изпълнен със страдание, болка и горчивина. От сивото ежедневие лишено от любов и красота, героите търсят спасение в мечтата, бляна. Вярата в чудесата, в постижимостта на мечтите се оказва единствения път за бягство от горчивината и болезнената реалност. Неуморното търсене на разковничето и бялата кукувица, символизиращи надеждата в душите на мечтателите. Открива нови за тях светове изпълнени с любов и красота, пренася ги в пространството на вълшебното и приказното.
- И тук, както и в повечето разкази, образа на природата е одухотворен. Пейзажът е ключов елемент, който още в началото въвежда в приказния свят на мечтателите: „Обширните ливади обрасли с буйна трева се смееха под слънцето, щурците сговорно, усърдно и празнично свиреха”.Така изображението на природната картина създава усещане за пълна хармония, покой и ведрина.
- Елин Пелин рисува едно пространство, отдалечено от шума, хаоса и суетата на делника, това е мястото където те търсят спасение от сиромашкия си живот.
- Нерадостното, тягостно, изпълнено с тежести битие на героите е показано и тяхната портретна и речева характеристика. Описанието на Рустем разкрива неговия социален статус, сиромашкото му същество в пространството на делника – „мургаво циганско лице”, „вехтия му проскубан калпак”, „окъсаната му кирлива риза”, „дрипав ален пояс”, „босите му крака” Вече създадена представа за героя обаче влиза в противоречие с въведените след това образи на вятъра и мечтата. Рустем е сравнен с вятъра – свързва се с мечтата, безграничната свобода, необятните пространства, полета на човешката душа. Това сравнение ясно разграничава героя от света на обикновеното, защото в неговите очи гори „някаква далечна мечта” която пренася Рустем в друго измерение, извисява го над неговите страдания и страданията реалността.
- Докато в думите на чичо Горан се усеща огорчението, негодуванието от света и от хората, от фалша и лъжата, които властват в този свят и изпълват човешките души, Рустем сякаш не забелязва това, твърде далеч е от него: „Рустем седеше неподвижен чужд на докторовите негодувания и мисли. Очите му блуждаеха в далечината и светеха без поглед”.
- Също както и бедното циганче, чичо Горан не успява да открие това което търси и от което се нуждае душата му. Точно обратното – реалността му носи само отвращение, погнуса, тъга: „душата ми се гнуси като гледам всичко това...”. Думите на чичо Горан разкриват участта на човека в света на делничното: „Сиромах ли си приятелю, спукана ти е работата, все ще те лъжат, все на другите маша в ръцете ще си.”Именно съзнанието за жестокостта на действителността довеждат героя до прозрението, че съществуването без мечтите и излюзиите е невъзможно: „ Как ще живеем ако не гоним измамата?” Измамата и вярата в чудесата се оказват единственият път да бъде надмогната действителността, да бъде спасена човешката душа.
- Образите на бялата кукувица и разковничето се превръщат в символи на всичко онова, което търсят мечтателите и към което се стремят. Те са чудесата, вярата в които извисява героите и им помага да се справят със страданията на битието. В съзнанието на мечтателите „те” са онази могъща и непобедима сила, която ще съгради за тях един нов свят – на съвършенство и хармония, в който: „ни болести ще има, ни тегло, ни сиромашия ще има” Мечтаят за свят, в който „човек може да има каквото си поиска: кон звездите да сваля, скрито имане да вземе, да вземе мома каквато му сърце желае”
- Образът на любовта е свързан с най-големите блянове на Рустем. Също както в приказките тук героят трябва да заслужи любовта на своята избранница. Нейната обич той ще спечели само и единствено ако той намери разковничето. Сгряван от „любовен спомен” Рустем подобно на героите е готов на всичко за да заслужи любовта и затова не се отказва от търсенето на разковничето „две лета го виря вече чичо Горане и още две ще го диря, ама ще го намеря”
- Приказен е и разказа на чичо Горан за бялата кукувица, изпълнена с любов, тази история силно трогва сърцето на Рустем. Вълшебната приказка отнася героите още по-далеч в мечтите и копнежите им , още по-силно отключва вярата в чудесата.
- Пейзажът във финала на творбата е отражение на вътрешния свят на героите: „Денят бе се смълчал и с трян дъх се бе заслушал в мечтателната песен на реката в нейните откъсначнати дълбоки мечти, недолавки и томления”.Природата е съзвучна, хармонична с преживяванията и трептенията на героите.
Извод: Творбата утвърждава идеята, че истинската реалност е тази в човешката душа, вътрешния свят е важният, този чийто красота, любов и вълшебство могат да спасят и съхранят човека, да го превърнат в мечтател.