Христо Смирненски
Христо Димитров Смирненски (1898 - 1923г. ) е роден в град Кукуш, днешна Гърция. След опожаряването на родния му град, той се премества със семейството си в Ючбунар. Работи известно време като вестникар и репортер, а също и като писар. Той е български поет, представител на постсимволизма в българската литература.
Христо Смирненски и традицията
Неговата поезия е съответна на социално - естетическите тенденции присъщи на времето и е свързана
с традицията на символизма по отношение на съвършения стих, който е лек и музикален. Смирненски вижда света чрез образа на грешния град ( с тази си визия се доближава до символистите, до Дебеляновите елегии, в които е известен образа на града като средоточие на хаоса, на безпорядъка като лабиринт, в който човекът се лута, свързва се със самотата, безнадеждността и страданието. Новаторът Смирненски освобождава пролетарската поезия (най - бедната прослойка на обществото) от абстрактно декоративния тон, не остава на нивото на идеологизираното съдържание, обогатява с общочовешки идеали и ценности.
Библейските и митологични образи ( Прометей, Везувий и Спартак) се свързват с бунтарската поезия на с образа на човека творец, който осъзнал абсурда на съществуването си решава да промени това, да стане участник в една борба, която ще промени света по законите на справедливостта.
Поправя път от хаоса и мрака към порядъка и светлината, превръща нощта в ден, чрез саможертвата, чийто знаци са огъня и кръвта .Смирненски вярва в промяната на света и създава поезия на движението, за разлика от символистите, чието творчество характерното състояние е статиката.