Виталността на българина в разказа "Косачи" - Елин Пелин
Увод:
Характеристика на времето, в което твори авторът .
-Патриархалната култура отстъпва пред развитието на обществото. Драматичните процеси на промяна водят до социални и нравствени конфликти.
-трагичния сблъсък между хармонията, уважението и новите условия, в които доминираща е властта на парите, на индивидуалните страсти отеква в разказите на Елин Пелин.
Авторът и неговото място в литературната история:
-Елин Пелин е сред тези творци в българската литература, които оформят късия разказ и го превръщат във водещ епически жанр.
-вниква дълбоко, не в селския бит, а в съкровената духовна същност на селянина.
-не идеализира селския бит – неговият реализъм е „реализъм без химери”
Водещи основни проблеми в неговите творби:
-в центъра на авторовото изображение често е човекът, който търси начин да застане срещу истината на живота, срещу делничното, което е белязано от бедност и неволи, чрез красивото бягство в света на илюзиите. Разказът „Косачи” е емблематичен.
Теза:
Творбата разкрива виталността на българина чрез способността му да открива своя път на спасение, като се приютява в очарователната загадъчност на фикцията. Песента и приказката се оказват този принцип, чрез който персонажите надмогват тежестите на настоящето, отърсват се от потискащата реалност. Елин – Пелиновите герои противостоят на прозата на живота с поезията, която отключва човешкото в човека, помага да се осмислят истинските стойности според които неизменна е любовта.
Изложение:
-Елин Пелиновите герои са ситуирани между делничното и красивата илюзия
-те населяват пространството на делника, но и пребивават в безкрайната територия на илюзиите.
-още самото заглавие насочва към оттласкване от реалността, гради романтична визия за света на фикцията. Макар героите да са „петима селяци” дошли да търсят работа в Тракия, текстът не акцентира върху силния им труд, не се вглежда в изпитанията им, а вниква в душите им, разкрива мислите и преживяванията им.
-експозицията моделира митофолклорно пространство, поставен е акцент върху нощта. Нощта е времето на тайнствата, на приказките, време когато човек дава воля на фантазията си, въображението си, за да се приюти в едни по – красиви светове.
-описанието на нощта е ориентирано в две посоки:
1. към „дълбокото звездно небе”, универсалното вписване на човека в космоса.
2.към земната широта, към реалността – „земята отвори страсните си гърди и замря в наслада”, поставен акцент върху тайнственото обгърнало хората в мрака на нощта.
-огънят присъства с богата си символика като свързан с топлината, светлината, с провиждането, познанието. Подсказва за преобръщането, за метаморфозата, която ще се случи под влияние на красивите лъжи на Благолажа. Огънят се явява и проекция на домашното огнище, което косачите пътници са били принудени да напуснат. Нарушената битова уседналост, означава промяна в изминатия път от селото, което е пространствено изграден топос към полето, което универсално насочва и към екзистенциален преход. Героите са представени на граница между фикционалното и фактическото пред възможността за избор.
-осмисляне на приказното слово на Благолажа.
-символика на имената –името на Благолажа – отведа към фолклорната традиция и разкрива чудната способност на героя да променя по пътя на красивата лъжа. Лазо се свързва с християнските традиции, името му се свързва новозаветния Лазар, когото Христос възкресява от мъртвите. В разказа се случва символично възкресение с Лазар, завръщане към истинските ценности по пътя на вярата, надеждата и любовта, провокирани от Благолажа.
- защита на приказката – „Това е приказка бе хлапе!” – Благолажа защитава силата на словото да твори светове които са различни спрямо социалните реалности. Това са светове , в които човекът може да „потъне” след като се е измъкнал от истината на действителността.
- пътуването дава възможност на Лази да се самоиндентифицира като човек, да разпознае и осмисли като свой дълг вярността към дома.
- дилогът между Лазо и Благолажа разкрива два свята:
*на социално заземеният
*на приказно фикционалният
Приказката за царската дъщеря с коси от злато се явява изпитание за младия косач, свързано с необходимостта да проверява. В този смисъл мрак- светлина може да се тълкува като преход от мрак към просветление, в което човекът възприема себе си като личност. Чрез лъжата се осъществява пътя на спасение от реалността. Лазо слуша като дете приказката и независимо от волята си е готов да и повярва.
-красивата измислица на Благолажа предлага две алтернативи – да се определи като вярващ или невярващ. Вярата се оказва дух, сила, която освобождава и полага Лазо в ценностното пространство на онова, което не е трябвало да губи – собствената си човешка идентичност, пътят на познанието е път на проглеждане, начин да се справиш с реалността.
Въпросът „Какво правя аз тук?” е продължението, доразказването на приказката на Благолажа и най – ярко свидетелство, че е осмислил човешката си същност.
- така Благолажа чрез измислица провокира Лазо да се вгледа в себе си, да общува със себе си, за да открие обратимата ценност на дома и любовта.
- природата, типично за Елин Пелиновия стил е в унисон с душените преживявания на Лазо, чийто мисли са насочени към неговата любима Пенка.
Аудио: https://search.data.bg/ready/7ca7bff87de89a62534e0d66b0fda2d2/iordan%20iowkow.wav